Шри ланка язык: Шри-Ланка — Википедия – Шри-Ланка является трехъязычной страной – путеводитель SriLankaFinder

Сингальское письмо — Википедия

#	Буква		IPA	Название	Комментарии
19.		ක	ka	Альпапрана каянна (каянна)	Огласовка: ක, කා, කැ, කෑ, කි, කී, කු, කූ, කෘ, කෙ, කේ, කෛ, කො, කෝ, කෞ, ක්.
20.		ඛ	ka	Махапрана каянна (каянна баянна)
21.		ග	ɡa	Альпапрана гаянна (гаянна)
22.		ඝ	ɡa	Махапрана гаянна	Обозначает придыхательный звонкий велярный взрывной согласный. Относится к малоупотребительным буквам. Огласовка: ඝ, ඝා, ඝැ, ඝෑ, ඝි, ඝී, ඝු, ඝූ, ඝෙ, ඝේ, ඝෛ, ඝො, ඝෝ, ඝෞ, ඝ් .
23.		ඞ	ŋa	Кантаджа насикайа	Является позиционным вариантом фонемы «н» и самостоятельно не используется, в консонантных сочетаниях, вместо кантаджа насикая с аллякуном (вирамом), употребляется анусвара. Для передачи сочетания нга используется лигатура санйака гаянна .
24.		ච	t͡ʃa	Чаянна (альпапрана чаянна)	Глухая постальвеолярная аффриката. Акшара-санкхья — 6 (шесть).
25.		ඡ	t͡ʃa	Махапрана чаянна	Придыхательная глухая постальвеолярная аффриката. Акшара-санкхья — 7 (семь).
26.		ජ	d͡ʒa	Джаянна (джа, джя)	Звонкая постальвеолярная аффриката. Акшара-санкхья — 8 (восемь). Огласовка: ජ, ජා, ජැ, ජෑ, ජි, ජී, ජු, ජූ, ජෙ, ජේ, ජෛ, ජො, ජෝ, ජෞ, ජ් .
27.		ඣ	d͡ʒa	Махапрана джаянна (джха)	Звонкая постальвеолярная придыхательная аффриката. Относится к редко используемым буквам.
28.		ඤ	ɲa	Талуджа насикая (ньа)	Обозначает палатальный носовой согласный. По частотности относится к редким буквам. Другая разновидность буквы — талуджа санйога насикая.
29.		ඥ	ɡna	Талуджа санйога насикая	По происхождению может быть отнесена к лигатурам. В начале слова, также как и талуджа насикая, обозначает палатальный носовой согласный (ньа), в середине слова может обозначать лигатуру «гня». Лигатура «гня» этимологически восходит к санскритской лигатурой «джня». По частотности относится к редким буквам.
30.		ට	ʈa	Альпапрана таянна мурдхаджа	Обозначает церебральный (ретрофлексный, санскр. мурдханья) переднеязычный глухой взрывной согласный. Акшара-санкхья — 1 (один). В словаре, слов, начинающихся на таянна, очень мало, в основном это заимствования из европейских языков (такси, телефон и пр.). В сингальском букваре мурддхаджа таянна ассоциируется со словом така — трещотка для отпугивания птиц. Огласовки: ට, ටා, ටැ, ටෑ ටි, ටී, ටු, ටූ, ටෙ, ටේ, ටෛ, ටො, ටෝ, ටෞ, ට් . Та (тэ) — окончание сампрадана, дательного падежа.
31.		ඨ	ʈa	Махапрана таянна мурдхаджа (та)	Обозначает церебральный (ретрофлексный, санскр. мурдханья) придыхательный переднеязычный глухой взрывной согласный. IAST — ṭh. Акшара-санкхья — 2 (два). В сингальском словаре Бельковича есть только одно слово, начинающееся на махапрана таянна мурдхаджа. Огласовка: ඨ, ඨා, ඨැ, ඨෑ, ඨි, ඨී, ඨු, ඨූ, ඨෙ, ඨේ, ඨෛ, ඨො, ඨෝ, ඨෞ, ඨ් . Буква «ඨ» изображена на логотипе Википедии.
32.		ඩ	ɖa	Мурдхаджа даянна (да)	Обозначает церебральный (ретрофлексный, санскр. мурдханья) переднеязычный звонкий взрывной согласный. IAST — Ḍ ḍ. Акшара-санкхья — 3 (три). По частотности мурддхаджа даянна относится к редким буквам. Огласовка: ඩ, ඩා, ඩැ, ඩෑ, ඩි, ඩී, ඩු, ඩූ, ඩෙ, ඩේ, ඩෛ, ඩො, ඩෝ, ඩෞ .
33.		ඪ	ɖa	Махапрана даянна мурдхаджа (дха)	Обозначает церебральный (ретрофлексный, санскр. мурдханйа) придыхательный переднеязычный звонкий взрывной согласный. Акшара-санкхья — 4 (четыре). По частотности относится к редким буквам.
34.		ණ	ɳa	Мурдхаджа наянна (на)	Перед другими церебральными буквами обозначает ретрофлексный носовой согласный, в остальных случаях передаёт переднеязычный носовой согласный. IAST — ṇ. Акшара-санкхья — 5 (пять). Словарная последовательность огласовок: ණ, ණා, ණැ, ණෑ, ණි, ණී, ණු, ණූ, ණෙ, ණේ, ණෛ, ණො, ණෝ, ණෞ, ණ් . У имён существительных оканчивающихся на мурддхаджа наянну при образовании множественного числа гласный звук «А» переходит в «У». Пример: мухуна — лицо, мухуну — лица.
35.		ත	t̪a	Таянна (та)	Обозначает глухой альвеолярный взрывной согласный. Акшара-санкхья — 6 (шесть). В сингальском букваре ассоциируется со словом тару (рус. звёзды).
36.		ථ	t̪a	Махапрана таянна (тха)	Обозначает придыхательный глухой альвеолярный взрывной согласный. Акшара-санкхья — 7 (семь). По частотности относится к редким буквам.
37.		ද	d̪a	Даянна (да)	Обозначает звонкий альвеолярный взрывной согласный. Акшара-санкхья — 8 (восемь). В сингальском букваре ассоциируется со словом дара (рус. дрова).
38.		ධ	d̪a	Махапрана даянна (дха)	Обозначает придыхательный звонкий альвеолярный взрывной согласный. Акшара-санкхья — 9 (девять).
39.		න	na	Дантаджя наянна (на)	Обозначает переднеязычный носовой согласный /n/. Огла

Внешняя политика Шри-Ланки — Википедия

Материал из Википедии — свободной энциклопедии

Внешняя политика Шри-Ланки — общий курс Шри-Ланки в международных делах. Внешняя политика регулирует отношения Шри-Ланки с другими государствами. Реализацией этой политики занимается министерство иностранных дел Шри-Ланки.

С 1948 года двумя наиболее важными факторами в международных отношениях Шри-Ланки являются: принципиальная приверженность Движению неприсоединения и необходимость сохранения удовлетворительных отношений с Индией без ущерба для независимости. Индия территориально и по численности населения больше Шри-Ланки почти в 50 раз, а в конце 1980-х годов её валовой национальный продукт превышал ланкийский в 40 раз. Этот фактор нельзя было игнорировать, но ни политические лидеры Шри-Ланки, ни её население (особенно сингалы) не хотели, чтобы остров стал придатком из-за региональных амбиций Индии. Однако, 29 июля 1987 года Шри-Ланка приняла предложение Индии о направлении вооружённых сил этой страны для подавления восстания на северо-востоке острова, что было воспринято большинством ланкийцев неприемлемым решением и угрозой национальной независимости

[1].

Первый премьер-министр Шри-Ланки Дон Стивен Сенанаяке придерживался политики неприсоединения, чтобы не вмешивать страну в противостояние сверхдержав. Но политика неприсоединения имела определённые корректировки в следующие десятилетия после обретения независимости. Правительство Объединённой национальной партии Шри-Ланки было в целом более дружественным к странам западного мира, чем правительства, сформированные левой Партией свободы. Премьер-министр Сиримаво Бандаранаике не стремилась налаживать связи с Вашингтоном, а установила тесные и дружеские отношения с Китаем в начале 1960-х годов, когда эта страна была придерживалась политики «войн за национальное освобождение». Премьер министр Джуниус Ричард Джаявардене придал внешней политике Шри-Ланки западную ориентацию после того, как пришёл к власти в июле 1977 года. Это изменение во внешней политике было обусловлено желанием обеспечить поступление помощи и инвестиции для продвижения программы экономической либерализации его правительства. В то же время Шри-Ланка разделила опасения западных стран относительно решимости Индии сделать регион Индийского океана своей сферой влияния при наличии тесных связей с Москвой

[1].

В конституции Шри-Ланки 1972 года государство было провозглашено республикой, что повлекло прекращение статуса доминиона в Содружестве наций, хотя и осталась членом этой организации. Шри-Ланка входит в Ассоциацию регионального сотрудничества Южной Азии (СААРК), которая была создана в начале 1980-х годов для обсуждения региональных проблем. В рамках СААРК проходили форумы в которых лидеры южно-азиатских государств, помимо Индии, могли обсуждать этнические проблемы на Шри-Ланке. Однако, некоторые наблюдатели считали минимальной роль СААРК в разрешении этого кризиса. В 1982 году произошла неудачная попытка Шри-Ланки вступить в Ассоциацию государств Юго-Восточной Азии (АСЕАН) с целью увеличить дистанцию с Индией. Заявка была отклонена по географическому признаку

[1].

Шри-ланкийская рупия — Википедия

Материал из Википедии — свободной энциклопедии

Шри-ланкийская рупия (рус.)
ශ්‍රී ලංකා රුපියල්  (сингальский) இலங்கை ரூபாய்  (там.) Sri Lanka Rupee (англ.) Roupie de Sri Lanka  (фр.)
5 рупий 1999 года
Коды и символы
Коды ISO 4217	LKR (144)
Аббревиатуры	Re (мн. Rs) • ₨
Территория обращения
Страна-эмитент	Шри-Ланка
Производные и параллельные единицы
Дробные	Цент (1⁄100)
Монеты и банкноты в обращении
Монеты	1, 2, 5, 10, 25 и 50 центов 1, 2, 5 и 10 рупий
Банкноты	10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000, 2000 и 5000 рупий
Эмиссия и производство монет и банкнот
Эмиссионный центр (регулятор)	Центральный банк Шри-Ланки
	www.cbsl.gov.lk
Инфляция в 2020 году
Инфляция	5,4% (январь)[1]
Медиафайлы на Викискладе

Шри-ланки́йская ру́пия — денежная единица государства Шри-Ланка. До 2017 года в Общероссийском классификаторе валют,— «Шри-Ланкийская рупия».

Одна шри-ланкийская рупия равна 100 центам. Международное обозначение — LKR.

Рыночный курс

Доисторическая Шри-Ланка — Википедия

Доисторический период в истории Шри-Ланки — временной отрезок в истории Шри-Ланки, охватывающий период от появления на острове Цейлон первых людей около 125 тысяч лет назад (если отсчитывать от времени появления первых гоминид — с 500 тыс. лет назад) в палеолите до мезолита, неолита и раннего железного века.

На Цейлоне свидетельства перехода от мезолита к железному веку весьма скудны, в связи с чем ряд археологов до сих пор сомневаются, существовал ли на острове неолит.

Колебания уровня моря приводили к тому, что Шри-Ланка периодически соединялась сухопутным мостом с Индостаном в течение последнего миллиона лет. Последний раз сухопутный мост существовал около 5000 лет назад^[1].

Находки в Иранамаду (en:Iranamadu) показывают, что первые гоминиды на Шри-Ланке появились около 300 тысяч лет назад^[2].

Существуют явные свидетельства поселений доисторических гоминид на Шри-Ланке около 125 тысяч лет назад. Они изготавливали орудия из кварца и кремнистого известняка, сланца (en:chert), типичные для технологий среднего палеолита^[1].

Первый представитель людей современного типа, человек из Балангоды (останки названы по месту обнаружения), заселил остров примерно 34000 лет назад или ранее. Люди из Балангоды были охотниками-собирателями, которые жили в пещерах. В пещере Фа-Хиен (en:Fa Hien Cave) в курортном городе Калутара найдены древнейшие остатки анатомически современных людей (около 34000 лет назад) в Южной Азии^[1]. Кварцевые микролиты из пещеры Фа-Хиен Лена в деревне Ятагампития (Yatagampitiya) датируются возрастом 45—48 тысяч лет назад. Более того, микролиты из Шри-Ланки были изобретены на месте, а не принесены пришельцами из Африки^[3][4].

В ряде пещер, включая Фа-Хиен и Батадомбалена (en:Batadombalena), были найдены многочисленные артефакты, связанные с древнейшими обитателями острова^[5]. В пещере Белилена (en:Belilena) найдены свидетельства импорта соли с побережья в период до 27000 лет назад^[1].

Инструментарий людей из Балангоды состоит из геометрических микролитов, в том числе небольших, длиной до 4 см, отщепов кварца и (изредка) кремнистого сланца, обработанного под лунообразную, треугольную или трапециевидную форму. Сиран Упендра Дераниягала (en:S. U. Deraniyagala), бывший генеральный директор по археологии Шри-Ланки, утверждает, что такие геометрические микролиты в Европе были характерны для периода мезолита и впервые появились всего лишь 12000 лет назад, тогда как на Шри-Ланке они были известны намного ранее: 31000 лет назад — в Батадомбалена, 28000 лет назад — две прибрежных стоянки в Бундале^[6], около 30000 лет назад — в Белилена.

Семья веддов (около 1890 года)

Если в Европе и Азии за мезолитом следовали неолит, медный и бронзовый век, то в Шри-Ланке, как длительное время считали археологи, эти этапы были пропущены довольно быстро, по-видимому, в результате внешнего вмешательства, и за мезолитом сразу последовал железный век. Этот переход ещё недостаточно изучен и плохо документирован. Это суждение основывалось на том, что народ ведды, предположительно происходивший от населения Шри-Ланки дометаллической эпохи, ещё к началу XX века сохранял примитивный мезолитический образ жизни, без признаков неолитических технологий. Возможно, однако, эти технологии были утрачены при вторжении на остров носителей железных технологий. Среди находок, датируемых VIII—I тысячелетиями до н. э., многие свидетельствуют о наличии неолитических технологий.

Предполагается, что именно человек из Балангоды создал Хортонские равнины (en:Horton Plains National Park) в центральных нагорьях, сжигая деревья для поимки дичи. С другой стороны, исследования равнин показывают, что уже около XV тысячелетия до н. э. здесь появились овёс и ячмень^[7]. Предполагается, что современный народ, известный как ваннияла-аэтто или ведда, обитающий в центральной и северо-восточной частях острова и сохраняющий пережитки охоты и собирательства, происходит от людей Балангоды.

Несколько гранитных орудий размером около 4 см, керамика, остатки древесного угля и погребальные сосуды из глины были обнаружены при раскопках пещеры в Варана-Раджа-Маха и в Калатувава.

Находки на Хортонских равнинах свидетельствуют о наличии здесь сельского хозяйства уже около 8000 года до н. э., включая выпас крупного рогатого скота, культивацию овса и ячменя. Раскопки в пещере Доравака-Канда около Кегалле (en:Kegalle) показывают, что около 4300 года до н. э. здесь появилась керамика, развитые каменные орудия, а также, вероятно, культивация злаков. Все эти технологии — характерные признаки неолита^[1][7].

Человеческий скелет, обнаруженный в деревне Годавайя (en:Godavaya) в округе Хамбантота, датированный очень приблизительно (5000—3000 лет до н. э.), был обнаружен в окружении орудий из костей животных и каменных орудий^[8].

Скелетные останки собак из пещеры Нилгала, а также из Белланбанди-Паласса, относящиеся к эпохе мезолита (около 4500 года до н. э.), позволяют предположить, что люди Балангода, вероятно, держали у себя домашних собак, чтобы загонять дичь. Сингальская гончая (en:Sinhala Hound) по виду напоминает кадарскую собаку, новогвинейскую собаку и собаку динго. Предполагается, что все они происходят от общего домашнего предка. Также местные аборигены, возможно, смогли одомашнить птиц, проживавших в джунглях, свиней, водных буйволов и дикого быка, предка шри-ланкийского домашнего рогатого скота, вымершего в 1940-х годах^[9].

Шлак, обнаруженный в Мантаи, датируемый 1800 годом до н. э., может быть свидетельством обработки меди^[7].

Корица, происходящая со Шри-Ланки, использовалась в Древнем Египте около 1500 года до н. э., что свидетельствует о торговых связях Египта с островом. Джеймс Эмерсон Теннент (en:James Emerson Tennent) отождествил ветхозаветный город Таршиш с городом Галле^[10].

Крупное селение, размером около 15 га, было основано до 900 года до н. э. близ нынешнего города Анурадхапура. При раскопках селения обнаружены следы культуры железного века. В течение двух веков размер селения вырос до 50 га, оно превратилось в город. Подобное селение было обнаружено близ Алигалы в Сигирии^[11].

Наиболее ранние хроники — Дипавамса (en:Dipavamsa) и Махавамса — утверждают, что остров населяли племена якша (демоны), наги (кобры) и дэвы (боги)^[12]. Вероятно, эти термины соответствуют тотемам местных аборигенов.

Керамика с надписями письмом брахми (один из наиболее ранних памятников этой письменности) и другим письмом, датируемая приблизительно 600 годом до н. э., была обнаружена в городе Анурадхапура. Обе эти письменности возникли в Индии, вероятно, в результате контактов с семитским населением Ближнего Востока^[2][7].

Возникновение новых форм керамики наряду с письменностью, а также появление ряда новых артефактов, таких, как бусы из красного стекла, свидетельствуют о новом культурном импульсе, вероятно, вторжении из Северной Индии. Надписи на брахми выполнены на одном из пракритов, а начертание знаков почти идентично знакам надписей царя Ашоки, выполненной 200 лет спустя. Ни одна из надписей не выполнена на дравидском языке — это подтверждает известный историкам факт, что индоарии (предки сингалов) появились на острове намного раньше дравидоязычных тамилов^[7].

1. ↑ ^{1 2 3 4 5} Deraniyagala (1996)
2. ↑ ^{1 2} Pichumani (2004)
3. ↑ Oshan Wedage et al. Microliths in the South Asian rainforest ~45-4 ka: New insights from Fa-Hien Lena Cave, Sri Lanka, October 2, 2019
4. ↑ Найдены древнейшие в Евразии детали составных каменных орудий, 2019
5. ↑ Спенсер Уэллс «Генетическая одиссея человека». Глава из книги
6. ↑ Bundala National Wildlife Park — Sri Lanka (неопр.) (недоступная ссылка). Дата обращения 6 августа 2011. Архивировано 1 декабря 2010 года.
7. ↑ ^{1 2 3 4 5} Deraniyagala, nd
8. ↑ Архивированная копия (неопр.) (недоступная ссылка). Дата обращения 21 августа 2008. Архивировано 28 августа 2008 года. Walawe gang moayen ipærani maanavayek, Lankadeepa, 21 August 2008.
9. ↑ Deraniyagala (1992), p. 454
10. ↑ Galle : «Tarshish» of the Old Testament
11. ↑ Deraniyagala, 2003
12. ↑ Махавамса, глава 1

• Deraniyagala, Siran U (nd), Early Man and the Rise of Civilisation in Sri Lanka: the Archaeological Evidence, WWW Virtual Library Sri Lanka, <http://www.lankalibrary.com/geo/dera2.html>. Проверено 9 августа 2008. 
• Deraniyagala, Siran (1992), The Prehistory of Sri Lanka, Colombo: Department of Archaeological Survey, с. 454, ISBN 955 9159 00 3 
• Deraniyagala, Siran U (1996), Pre- and Protohistoric settlement in Sri Lanka, International Union of Prehistoric and Protohistoric Sciences, <http://www.lankalibrary.com/geo/dera1.html>. Проверено 9 августа 2008. 
• Deraniyagala, Siran U (2003), The Urban Phenomenon in South Asia: a Sri Lankan Perspective, Uppsala University, <http://www.arkeologi.uu.se/afr/symposium/abstracts/Deraniyagala1.htm>. Проверено 9 августа 2008.  Архивная копия от 10 ноября 2007 на Wayback Machine
• Galle : «Tarshish» of the Old Testament, WWW Virtual Library Sri Lanka, <http://www.lankalibrary.com/heritage/galle6.htm>. Проверено 9 августа 2008. 
• Geiger (trans), Wilhelm, Mahawamsa, <http://lakdiva.org/mahavamsa/chap001.html>. Проверено 9 августа 2008. 
• Pichumani, K (05 — 18 June 2004), Prehistoric basis for the rise of civilisation in Sri Lanka and southern India, Frontline Т. 21 (12), <http://www.lankalibrary.com/geo/prehistory.htm>. Проверено 9 августа 2008. 
• Sarasin P. & Sarasin F. «Ergebnisse naturwissenschaftlicher Forschungen auf Ceylon». [«Results of Natural History Research in Ceylon.»] Wiesbaden. (1908). «Band 4: Die Steinzeit auf Ceylon». [Volume Four: The Stone Age of Ceylon.] translated by David Bulbeck: English translation PDF.

Шри Ланка – Уикипедия

Шри Ланка (на синхалски: ශ්‍රී ලංකා; на тамилски: இலங்கை), официално наименование Демократична социалистическа република Шри Ланка, до 1972 г. известна и като Цейлон, е тропическа островна държава близо до южния бряг на Индийския субконтинент. Шри Ланка има морски граници на север с Индия, а на юг с Малдивите. Единствено в Шри Ланка се среща кралската кокосова палма.

Островът е дом на много култури, езици и етноси. По-голямата част от населението е представена от синхали, но голямото тамилско малцинство също играе влиятелна роля в историята на острова.

Документираната история на Шри Ланка се простира над 2000 години назад,^[2] а цивилизацията на острова е оформяна главно от тази на Индийския субконтинент. Двете основни етнически групи, синхалите и тамилите, и техните религии, съответно будизъм и индуизъм, пристигат на острова от Индия, а индийското влияние прониква в различни области като изобразителното изкуство, архитектурата, литературата, музиката, медицината и астрономията.^[3]

Въпреки очевидния си афинитет към Индия, Шри Ланка развива уникална идентичност през годините, която в края на краищата го отделя от съседа му. Културните чести, донесени от Индия, несъмнено претърпяват независим растеж и промяна в Шри Ланка, което отчасти се дължи на факта, че е физически отделен от Индийския субконтинент. Будизмът, например, на практика изчезва от Индия, но продължава да процъфтява в Шри Ланка, особено сред синхалите. Освен това, синхалският език, който се отделя от индо-арийските диалекти на континента, накрая става коренен език в Шри Ланка и развива своя собствена граматика.^[3]

Също важно за културното развитие на Шри Ланка е неговото местоположение на възел на важните морски търговски пътища между Европа, Близкия Изток и Азия. Още преди европейското откриване на океански маршрут към Индия през 14 век, Шри Ланка е известен на гръцките, римските, персийските, арменските, арабските, малайските и китайските мореплаватели. С идването на европейците, обаче, стратегическото значение на Шри Ланка нараства и Западните морски сили започват да се сражават за контрол над острова. Както Индия, така и Шри Ланка попада под европейско влияние и колониално владичество. Тази обща съдба спомага за заздравяването на дългогодишните връзки между двете държави и със сдобиването на независимост в средата на 20 век обществените институции и идеологиите на двете държави започват да резонират все по-близко една към друга.^[3]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Геологически, Шри Ланка е продължение на полуострова на Индия, което се отделя от континента вероятно през миоцена (преди ок. 25 – 5 милиона години). Археологическите разкопки сочат, че островът е издържал човешки заселници преди 75 – 125 хиляди години. Най-ранните заселници са ловци-събирачи, които използват каменни сечива. По-фино изработени сечива от кварц и понякога от кремък се наблюдават в археологическия запис отпреди 28 хиляди години. Артефакти от тази ера, които включват микролити (много малки и остри люспи от камък), са намерени из целия остров, особено сред зеленината на хълмовете и пясъчните части по брега. Към 9 век пр.н.е. хората вече са започнали да експериментират с производство на храна и напоителни системи и вече имат ограничен достъп до железни инструменти от континента.^[3] Към 5 век е изградена забележителната напоителна система на Сигирия.

Най-ранните заселници на Шри Ланка вероятно са хора от прото-австралоидната група, вероятно близки с коренните народи от хълмовете на Южна Индия. Възможни са и връзки с народи от югоизточния азиатски архипелаг. Остатъците от тези ранни заселници, обаче, са абсорбирани от индо-арийците, които имигрират от Северна Индия през 5 век. пр.н.е. и се развиват в синхали. Тамилите най-вероятно са по-късни имигранти от централните, източните и южните области на Индия, където се говорят дравидски езици. Тяхната миграция се разпростира от 3 век пр.н.е. до около 1200 г.^[3]

Шри Ланка има историческа традиция, запазена писмено от будистки хроники. Най-ранната от запазените хроники е Дипавамса („Хроника на острова“), компилирана вероятно от будистки сестри през 4 век. Дипавамса е последвана от Махавамса („Голяма хроника“) и продължението ѝ, Кулавамса („Малка хроника“). Заедно, тези хроники съставляват писмен запис на основаването и растежа на синхалската политическа власт и на шриланкския будизъм.^[3]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Политическата централизация на острова започва след 200 г. пр.н.е. След 7 век южноиндийските сили започват да влияят на политическия живот на острова. Обменът на нападения между двете страни става нещо нормално. През 10 век политическата и военната сила на острова отслабва поради вътрешни борби. През 1017 г. Шри Ланка попада изцяло под властта на тамилските индийци. Това продължава до 1070 г., когато синхалите си възвръщат властта.^[3]

Синхалската цивилизация разчита на съхранението и употребата на вода за редовното обработване на оризища. Изграждат се големи напоителни системи, които се управляват от местни господари. Така започва да се развива система на феодализъм, особено след 1200 г. През 1214 г. южноиндийски войски нахлуват в Шри Ланка с помощта на хиляди наемници и завземат острова. Последвалият режим на терор продължава до 1255 г. Практическият контрол на синхалските крале от 1200 до 1505 г. като цяло не се простира отвъд техните столици. Възползвайки се от упадъка на политическата власт на синхалите, индийците установяват контрол над северните части на острова. Към началото на 14 век там вече има тамилско кралство със собствена столица. В началото на 14 век Шри Ланка е нападнат и от китайски сили, които обаче не проявяват дълго интерес към острова.^[3]

Към 16 век търговията в Индийския океан е доминирана от арабски, индийски, малайски и китайски търговци, които използват плавателни съдове за транспорт на широк спектър от товари – от подправки до слонове. В началото на този век в океана пристига нова сила под формата на португалски бойни кораби. Техните плавателни съдове с голяма огнева мощ и висока скорост започват да подкопават дългогодишния свободен пазар в региона. Още при първия си досег със синхалите португалците започват да упражняват влиянието си на острова чрез дипломатически сделки. Към края на века Португалия вече има огромна власт на острова, който през 1597 г. формално става част от Португалската империя със смъртта на синхалския крал. След 1543 г. португалски римокатолически мисионери започват да основават центрове из острова. Много крайбрежни общества приемат новата вяра.^[3]

През това време Нидерландската източноиндийска компания, която вече господства на остров Ява, цели да разшири търговията си в Южна Азия. Те първоначално помагат на местните синхалски вождове, които им обещават монопол над островните ресурси на канела. Това разгневява португалците и между двете европейски сили избухва война. Последвалият мирен договор изтича през 1652 г. През лятото на 1655 г. голям холандски флот пристига в Индийския океан и холандците се решават да започнат да завземат острова от португалците. Превзетите градове те отказват да споделят с местните синхали. Към края на 17 век Нидерландия вече си е осигурила пълен контрол над острова. По време на холандското управление икономиката на острова се развива с бързи темпове. И въпреки че холандците се опитват да поощряват търговията със съседните страни, това се осъществява под строго контролирана система. Те целят монопол над износа на важните стоки за широко потребление, което води до упадък на търговията с Индия, което пък води до недостиг на важни стоки като ориз и текстили. В началото на 18 век ситуацията се подобрява, като на частни индийски търговски им е позволено да търгуват с острова. Разрастването на търговията на Шри Ланка обуславя развитието на по-голяма инфраструктура и по-удобни транспортни съоръжения.^[3]

Британски Цейлон[редактиране | редактиране на кода]

Завладяването на Шри Ланка от Британската източноиндийска компания настъпва по време на войните на Френската революция (1792 – 1801). Когато Нидерландия е завладяна от Франция, британците започват да навлизат в Шри Ланка (който те наричат Цейлон) през Индия. Холандците на острова се предават през 1796 г. Британците вярват, че ще останат на острова само временно и затова го администрират от Мадрас в Южна Индия. Войната с Франция, обаче, разкрива стратегическия потенциал на острова и британците решават да останат за постоянно. През 1802 г. Цейлон официално става британска колония.^[3]

Скоро след пристигането си британците установяват контакт с местния синхалски вожд и сключват договор, чрез който изместват холандците като защитници на кралството му. Докато организират администрацията, британците осъзнават, че продължителната независимост на синхалите представлява проблем – търговията и комуникацията между източната и западната част на острова биха се осъществявали много по-бързо, ако се прокарат пътища през центъра на острова. Предимствата на политическото обединение са очевидни за британците, но синхалите остават силно подозрителни към всички чужденци.^[3]

Първият опит на британците да покорят синхалското кралство през 1803 г. завършва с неуспех. Обаче, нарастващата вътрешна борба в кралството предоставя на британците възможност да се намесят. С помощта на местни синхалски военачалници, които са в лоши отношения с краля, британците успяват да превземат кралството през 1815 г. Малко след това британците гарантират привилегиите и правата на синхалите, както и запазването на обичайното право, институциите и религията. Все пак, британците постепенно намаляват статута на благородничеството и на будизма на острова, което води до бунт срещу британците през 1818 г. След като е потушен, синхалските провинции биват интегрирани с остатъка от острова.^[3]

Британското владичество води със себе си обществени и административни реформи. Премахнато е робството, селското стопанство се поощрява, а производството на канела, пипер, захарна тръстика, памук и кафе процъфтява. Ранните промени на британската власт се систематизират чрез поредица от реформи, въведени през 1833 г., които полагат основите на последвалата политическа и икономическа структура на Цейлон. Премахнати са държавните монополи, а задължителната трудова служба е елиминирана. Поощрява се свободата на икономиката, което води до нови икономически предприятия.^[3]

От 1830 г. до средата на 19 век производството на кафе е водещата сила на цейлонското икономическо развитие. Поради недостига на работна храна в плантациите, се докарват голям брой работници от Южна Индия след 1840-те години. Обаче, през 1870-те години кафеената продукция е унищожена от болест по листата на растенията. През 1880-те години се провеждат успешни опити с отглеждане на чай, а по-същото време започват да се отглеждат каучук и кокосови орехи. Чаят и каучукът привличат капиталови инвестиции и растежът на едромащабните промишлености създава необходимост от постоянна работна сила. Към края на 19 век националистически настроения започват да пробиват по социалните, религиозните и образователните фронтове на цейлонското общество. Междувременно, възрожденски движения на будизма и индуизма започват да модернизират институциите си и да се защитават от християнското нашествие.^[3]

По време на Първата световна война национализмът в Цейлон набира сила, което през 1915 г. прераства в граждански вълнения. През 1920 г. е обявена нова конституция, която през 1924 г. е променена така, че да удовлетворява националистическите изисквания. Според нея, Цейлон вече има представително правителство. Нова конституция, съставена през 1931 г. по препоръка от комисия, назначена да разгледа конституционната реформа, дава на цейлонските лидери възможност за упражняване на политическа власт и добиване на управленчески опит с изглед към потенциално самоуправление. Конституцията позволява създаването на Държавен съвет със законодателни и изпълнителни функции. Икономическото развитие и разпространението на образованието водят след себе си промени в обществото, включително промени във връзките между социалните групи. Кастите използват възможността, за да затвърдят или подобрят позициите си, което води до напрежение между тях.

Въпреки че застават зад британците по времето на Втората световна война, цейлонските националистически водачи създават задкулисно напрежение. През 1944 г. е съставена комисия, която да създаде нова конституция за Цейлон. През 1947 г. Цейлон получава статут на доминион – автономна единица, подчинена на британската корона.^[3]

Независимост[редактиране | редактиране на кода]

Официалната церемония, отбелязваща началото на независимото управление на страната.

Практическа независимост Цейлон получава на 4 февруари 1948 г., когато новата конституция влиза в сила. И докато трите основни стоки на износ (чай, каучук и кокосови орехи) се справят добре на световния пазар, страната, все пак, изпада в икономическо затруднение, което се изостря още повече от бързо нарастващото население. Към 1965 г. вълната синхалски национализъм започва да спада, а езикът и религията стават все по-маловажни като политически проблеми.^[3]

Запазвайки връзките си с Обединеното кралство, Цейлон се обявява за Република Шри Ланка в новата си конституция от 1972 г. Генерал-губернаторът, който дотогава е изпълнявал функцията на британски представител в страната, е заменен от президент. Докато икономическият упадък на страната продължава, голямата икономическа власт на страната дава на господстващата партия възможност за непотизъм и корупция. Към 1977 г. безработицата вече достига 15%. През 1978 г. новото правителство създава нова конституция, чрез която името на държавата е променено на Демократична република Шри Ланка и се въвежда система, според която президентът остава държавен глава, но и получава изпълнителна власт като глава на правителството. Въпреки че синхалският и тамилският са признати за национални езици, само синхалският е обявен за официален език.^[3]

Политическите вълнения ескалират през 1980-те години, когато групи, представляващи тамилското малцинство, започват да се организират. Построяват се тамилски бази в джунглите на северните и източните части на острова, както и в южните райони на индийския щат Тамил Наду, където тамилите получават официална и неофициална подкрепа. Най-силната групировка е тази на Тамилските тигри. Правителството на Шри Ланка отговаря на безредиците като разполага сили във въпросните области, а напрежението между тамили и синхали продължава да расте. След продължителни преговори е постигнато споразумение между Индия и Шри Ланка на 29 юли 1987 г., според което тамилите получават автономна провинция в северозападната част на Шри Ланка. По-късно същата година тамилският език е признат за официален чрез конституционно изменение.^[3]

На фона на политическите вълнения в зората на 21 век, Шри Ланка е разтърсен от огромна природна беда. През декември 2004 г. островът е ударен от голямо цунами, породено от земетресение в Индийския океан близо до Индонезия. Вълната убива десетки хиляди души и сериозно поврежда северните, източните и южните крайбрежни части на страната. Напрежението между правителството и Тамилските тигри продължава, когато през 2006 г. организацията е обявена за терористична от Европейския съюз. През 2009 г. правителствените сили започват масова офанзива срещу крепостите на Тамилските тигри на север. В хода на операцията са убити всички водачи на организацията. Цивилните жертви на гражданската война възлизат общо на 70 – 80 хиляди души.^[3] В днешно време страната се възстановява от войната, а икономиката бележи растеж, докато бедността намалява.^[3]

На 21 април 2019 г., католически Великден, са извършени смъртоносни бомбени атентати в три църкви и пет хотела в няколко града на страната, сред които и столицата Коломбо. По-късно избухват още няколко по-малки бомби, убивайки главно полицаи, които разследват местообитанията на заподозрените. Поне 359 души, от които 38 чужденци, са убити, а 500 са ранени в атентатите.^[4][5][6] Атентатите са извършени по време на великденски меси. Ислямска държава поема отговорността за нападенията, макар това все още да не е потвърдено.^[7]

Шри Ланка е полупрезидентска република. Парламентът на Шри Ланка е еднокамарен, състои се от 225 депутати, избрани чрез всеобщи избори и пропорционално представителство за срок от 6 години.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Шри Ланка е разделена на 9 провинции, които са подразделени на общо 25 окръга. Провинциите са:

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Топографска карта на Шри Ланка.

Шри Ланка лежи на Индийската плоча, в Индийския океан, югозападно от Бенгалския залив, между 5° и 10° северна ширина и 79° и 82° източна дължина.^[8] Остров Шри Ланка е отделен от Индийския субконтинент чрез Манарския залив и Полкския проток. Според индийската митология, между Индия и Шри Ланка е съществувал Адамов мост. Днес това представлява верига от плитчини, останалите над морското равнище.^[9] Според легендата, мостът можел да се минава пеша до 1480 г., когато циклон го потапя.^[10][11]

Шри Ланка е съставен основно от равни крайбрежни равнини, а планините се издигат в централно-южната част. Най-високият връх е Пидуруталагала, който достига 2524 m. На острова текат 103 реки, най-дългата от които е Махавели (335 km).^[12]Мангровата екосистема на Шри Ланка заема площ от над 7000 хектара, като това играе важна роля при смекчаването на силата на вълните на цунамито от декември 2004 г.^[13] Островът е богат на: илменит, фелдшпати, графит, силициев диоксид, слюди, каолин и торий.^[14][15] Наличието на петрол и природен газ в Манарския залив също е потвърдено и добиването му е в процес на разработка.^[16]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е тропичен и топъл, поради умереното въздействие на океанските ветрове. Средните температури варират от 17 °C в централните възвишения, където са възможни замръзвания за няколко дни през зимата, до 33 °C в ниските райони. Средногодишните температури варират от 28 °C до 31 °C. Денонощните температури могат да имат колебания от 14 – 18 °C.^[17]

Дъждовете се влияят от мусонните ветрове от Индийския океан и Бенгалския залив. Наветрените склонове на централните възвишения приемат до 2500 mm валежи годишно. През по-голямата част от годината източните, югоизточните и северните области на Шри Ланка са сухи и получават 1200 и 1900 mm дъжд годишно.^[18] Възможни са внезапни бури.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Разположен в Индо-Малайската биогеографска област, Шри Ланка е една от 25-те горещи точки на биоразнообразието по света.^[20] Въпреки че страната е относително малко по площ, тя има най-голямата плътност на биоразнообразие в Азия.^[21] Изключително голяма част от видовете на флората и фауната, 27% от 3210 покритосеменните и 22% от бозайниците, са ендемити.^[22] Шри Ланка има 24 резервата, които са дом на широк набор от местни видове като: азиатски слонове, леопарди, бърнести мечки, тънки лорита, различни елени, белобради лангури и индийски панголини.^[23] Сред ценните дървесни видове на сухите гори са: абанос, Chloroxylon swietenia, Mesua ferrea и Tectona grandis. Шри Ланка е дом на над 250 вида местни птици. Уви, горските площи, които представляват около 49% към 1920 г., са спаднали до 24% към 2009 г.^[24][25]

Шри Ланка има значителни запаси на железни руди и висококачествен графит. Най-важното природно богатство на Шри Ланка обаче остават скъпоценните и полускъпоценните камъни (хризоберил, корунд, гранат, рубин, шпинел и турмалин, както и цейлонски син сапфир). Около 36% от населението е заето в селското стопанство, основната храна е оризът. През 2001 г. Шри Ланка е произвела почти 3 млн. т ориз, но въпреки това се налага внос на ориз и много други храни. Шри Ланка е истинска „градина на подправките“ – черен пипер, канела, джинджифил, индийско орехче, ванилия, шафран и др.

Синхали и тамили[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Шри Ланка е съставено основно от синхали (74%, главно будисти) и тамили (18%, предимно индуисти). Синхалите са потомци на индуси, които към V в. пр. Хр. се преселили на острова и постепенно се смесили с местното население. Тамилите нахлували на остров Цейлон преди около 1500 години. Напрежението между двата етноса трае вече няколко века, като през 1983 г. то прераства в поредната ожесточена гражданска война. Много тамили, особено в северните и източните части на страната, искат да отделят в независима държава. Във въоръжения сблъсък между правителствените сили и тамилската бунтовническа групировка (наречена „Тигри за освобождението на Тамил Елам“ или „тамилските тигри“) загиват над 60 000 души. Поддържането на мощните правителствени военни сили обаче довежда до икономическа криза. Преговорите за временно прекратяване на огъня през 2002 – 2003 г. дават надежда за по-голяма автономия на тамилите. В своята история Шри Ланка страда много от периодично избухващите граждански войни между синхали и тамили.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от населението на Шри Ланка изповядва будизъм (70%). Изповядват се и индуизъм (13%), ислям (10%) и християнство (7%).^[26]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Синхалският и тамилският са двата официални езика на страната.^[27] Конституцията определя английския като свързващ език. Английският е широко използван за образование, научни и търговски цели. Обществото на бюргерите говори на португалски креолски, докато малайците говорят свой собствен креолски.^[28]

Будистка статуя в древната столица на Полонарува, 12 век.

Културата на Шри Ланка е силно повлияна от миналото на страната, главно от религията и колонизацията на холандците, португалците и британците. За разлика от обичайната практика националната Нова Година не настъпва в полунощ, а в определено от астролозите време. Не само нейното започване, но и краят на старата година се уточняват от тях. Така, между края на старата и започването на новата година има период от няколко часа, който се нарича „нона гате“ (неутрален период). През това време всеки трябва да си почива и да стои настрана от всякакъв тип работа, да се занимава единствено с релаксиращи религиозни дейности и традиционни игри. Много деца и възрастни носят традиционни костюми, въпреки че вече не са модерни. През последните векове Шри Ланка е минала през драматични промени. Въпреки това значителна част от населението на страната е била повлияна единствено от традиционната кухня и нищо друго. Но поради икономическия растеж и интензивната конкуренция в развитите страни компаниите сами се насочват към отвъдморските развиващи се нации в опит да се наложат на глобалния пазар. Този интерес е причинил невиждан дотогава ефект в страни като Шри Ланка. В момента в някои от големите градове в страната трябва да се подготвиш да бъдеш заслепен от влиянието на западната култура.

Кухнята на Шри Ланка се състои основно от варен или бланширан ориз, поднесен с къри. Друго добре познато ястие с ориз е карибат, което означава „млечен ориз“. Къри се слага не само в ястията от месо и риба, а също и в зеленчуците и дори плодовете. Едно типично за Шри Ланка меню се състои от основно ястие с къри (риба, пиле или овнешко), както и от зеленчуци и леща, отново подправени с лютивия сос. Предястията включват туршия, кисело-сладък сос и самбол, които понякога могат да бъдат огнено люти. Най-известен е кокосовият самбол, приготвен от кокосови стърготини, смесени с чили, сушена малдивска риба и лимонов сок. Той се смила и се яде с ориз, тъй като придава вкус и възбужда апетита. В допълнение към самбола се яде малунг, който се приготвя от нарязани на ситно листа, смесени с настърган кокосов орех и червен лук. В повечето ястия има и кокосово мляко, което им придава уникален вкус.

Шри Ланка отдавна е прочута със своите подправки. През 15 и 16 век търговци от целия свят, посещавали страната, са оставили част от своята традиционна кухня, което е довело до богато разнообразие от стилове и техники на готвене. Холандските и португалските сладкиши продължават да бъдат популярни и до днес. Ястията винаги са обилно подправени, като обикновено не се следва точна рецепта: по този начин всяко едно от тях има различен вкус в зависимост от готвача. Ястията на Шри Ланка са известни като едни от най-лютивите в света, което се дължи на прекомерната употреба на различни сортове чили. Обикновено храната, сготвена в ресторантите е с по-малко чили, за разлика от тази сготвена в домашна обстановка.

В културата на Шри Ланка важно място заема и религията. Будистите в Шри Ланка спазват Поя дните, които са важни не само за тях, но и за индусите. Тези дни за молитва според лунния календар са веднъж в месеца. Населението на острова е много религиозно, тъй като самата история на страната е свързана с религията. На острова са пръснати множество будистки и индуски храмове, джамии и църкви. Религиозната принадлежност на различните региони може да бъде определена по броя на храмовете им. В северната и източната част на острова има много индуски храмове и джамии, тъй като по-голямата част от тамилското и мюсюлманското население живее там. По южното крайбрежие могат да бъдат открити много църкви, заради живеещите там са християни. Най-много будисти има във вътрешността на острова, но те като най-голяма религиозна група се срещат и в останалите части на страната.

Спортът също играе голяма роля в културата на страната. Основно се играе волейбол, но от векове наред английският крикет е популярно спортно събитие. Всяко дете в Шри Ланка знае как се играе крикет, а игрища има из целия остров. Дори бизнесът замира, когато по телевизията дават някой важен мач. Такъв е бил случаят през 1996 г., когато отборът на Шри Ланка побеждава Австралия на финалите и печели световната купа. Цялата страна замира, сякаш е наложен полицейски час. Най-голямо влияние върху музиката на Шри Ланка оказват будизмът и португалските колонизатори. Будизмът се разпространява в Шри Ланка след посещение на Буда през 300 г. пр. Хр., докато португалците пристигат през XV век, носейки със себе си баладите, китарите и африканските роби, които допълнително разнообразяват музикалната традиция. Робите са били наречени кафринха, а тяхната музика – байла. Традиционната музика включва хипнотичните барабани кандян – барабаните са били и остават неотменна част от музиката в индуските и будистките храмове. В Шри Ланка, както подобава на един от най-големите производители на чай в света, се консумират огромни количества от ободряващата напитка. Голяма част от населението пие поне по три чаши на ден. Чаят се слави с доброто си качество и дори кралското семейство е пиело цейлонски чай. Той се сервира, когато идват гости, на фестивали и събирания – почти навсякъде в Шри Ланка.

1. ↑ БВП за 2010, СБ
2. ↑ ((en)) Roberts, Brian (2006). „Sri Lanka: Introduction“. Urbanization and sustainability in Asia: case studies of good practice. ISBN 978-971-561-607-2
3. ↑ ^{а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х} Gerald Hubert Peiris and Sinnappah Arasaratnam. Sri Lanka. // Encyclopædia Britannica, 4 ноември 2018.
4. ↑ Multiple explosions in Sri Lanka: Blasts during Easter Sunday service in Colombo. // The National. Посетен на 21 април 2019.
5. ↑ Easter Day bombs kill 138 in attacks on Sri Lankan churches, hotels. // Reuters. 21 април 2019. Посетен на 21 април 2019.
6. ↑ Sri Lanka blasts: At least 138 dead and more than 400 injured in multiple church and hotel explosions. // CNN. 21 април 2019. Посетен на 21 април 2019.
7. ↑ Sri Lanka vows to overhaul state security. // 24 април 2019. Посетен на 24 април 2019.
8. ↑ Geographic Coordinates for Sri Lanka Towns and Villages. // jyotisha.00it.com. Посетен на 15 юли 2014.
9. ↑ Gods row minister offers to quit. // BBC, 15 септември 2007.
10. ↑ Garg, Ganga Ram. Adam’s Bridge. // Encyclopaedia of the Hindu World. Т. A–Aj. New Delhi, South Asia Books, 1992. ISBN 978-81-261-3489-2. с. 142.
11. ↑ Ramar Sethu, a world heritage centre?. // Rediff.com. Посетен на 15 юли 2014.
12. ↑
13. ↑ Information Brief on Mangroves in Sri Lanka. // International Union for Conservation of Nature. Посетен на 15 юли 2014.
14. ↑ Sri Lanka Graphite Production by Year. // indexmundi.com, 2009. Посетен на 15 юли 2014.
15. ↑ Availability of sizeable deposits of thorium in Sri Lanka. // Tissa Vitharana. Asian Tribune, 2008. Посетен на 15 юли 2014.
16. ↑ Three Dimensional Seismic Survey for Oil Exploration in Block SL-2007-01-001 in Gulf of Mannar–Sri Lanka. // Cairn Lanka, 2009. с. iv–vii. Посетен на 15 юли 2014.
17. ↑ Climate & Seasons: Sri Lanka. // mysrilanka.com. Посетен на 15 юли 2014.
18. ↑ Sri Lanka Rainfall. // mysrilanka.com. Посетен на 15 юли 2014.
19. ↑ Sri Lanka Survey Finds More Elephants Than Expected. // Voice of America. 2 септември 2011.
20. ↑ Russell Mittermeier, Norman Myers and Cristina Mittermeier. Hotspots: Earth’s Biologically Richest and Most Endangered Terrestrial Ecoregions. Arlington County, Virginia, Virginia, Conservation International, 2000. ISBN 978-968-6397-58-1.
21. ↑ Environment Sri Lanka. // www.environmentlanka.com. Посетен на 15 юли 2014.
22. ↑ An interview with Dr. Ranil Senanayake, chairman of Rainforest Rescue International. // news.mongabay.com. Посетен на 15 юли 2014.
23. ↑ Ecotourism Sri Lanka. // www.environmentlanka.com. Посетен на 15 юли 2014.
24. ↑ Forests of Sri Lanka. // srilankanwaterfalls.net.
25. ↑ Sri Lanka. // {{{encyclopedia}}}. MSN Encarta Encyclopedia.
26. ↑ ((en)) Sri Lanka Census of Population and Housing, 2011 – Population by Religion
27. ↑ Official Languages Commission. //
28. ↑ How unique is Sri Lanka Malay?. // Peter Bakker. Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

• Нокс, Роберт. Историческая повесть о Цейлоне: XVII век. An historical relation of Ceylon: XVIIth century. СПб., Петербургское востоковедение, 2007, 284 с.

Шри-Джаяварденепура-Котте — Википедия

Материал из Википедии — свободной энциклопедии

Шри-Джаява́рденепура-Ко́тте^[1] (синг. ශ්‍රී ජයවර්ධනපුර කෝට්ටේ, там. சிறீ ஜெயவர்தனபுர கோட்டே), также известна как просто Котте (синг. කෝට්ටේ, там. கோட்டை) — столица Шри-Ланки (с 1982 года), место нахождения парламента страны. Пригород крупнейшего города страны, Коломбо.

Карта Котте (1557—1565)

Город возник вокруг крепости Котте, возведённой в XIII веке. Котте являлась «водной крепостью», построенной на треугольнике, образованном реками Дияванна Оя и Колоннава Оя; с третьей стороны был вырыт ров. Крепость площадью 2,5 км² была защищена стенами из латерита высотой 2,5 метра и 10,7 м в ширину^[2].

В 1391 году, после покорения королевства Джаффна принцем Сапумалом Котте получил эпитет ‘Шри Джаявардханепура’ (‘блистательный город растущей победы’). Котте являлся столицей царства Котте, просуществовавшего до конца XVI века.

Прибывшие на остров в 1505 году португальцы установили контроль над городом в 1565 году. Однако, не сумев обеспечить защиту города от соседнего царства Ситавака, португальцы оставили Котте и сделали своей столицей Коломбо^[3].

Новая урбанизация Котте началась в XIX веке. В это время были утрачены многие памятники, элементы которых использовались при новом строительстве, например моста Виктория (через реку Келани).

С 29 апреля 1982 года Котте — официальное место нахождения парламента Шри-Ланки. Парламентский комплекс был построен на острове в центре озера на реке Дияванна Оя. Процесс переноса правительства до сих пор не завершён.

Климат тропический, поскольку столица расположена недалеко от экватора. Поэтому круглый год держится ровная высокая температура. На низменностях среднегодовые температуры составляют +26—28 градусов Цельсия. Разница средних температур самого жаркого и относительно прохладного месяца не превышает 2—5 градусов. Наибольшее количество дождей приходится на лето, когда господствуют насыщенные влагой юго-западные муссонные ветры. Летний муссон начинается в мае и затухает в сентябре. В разгар муссонного периода, в июне-августе, дожди ежедневны, нередко это бурные ливни. Среднее количество осадков до 2000 мм в год.

Население города составляет около 150 000 жителей. 70 % жителей — сингалы, 20 % — тамилы, часть остальных относится к потомкам древнейшего населения — ведам. Официальными языками являются сингальский и тамильский. Сингальский язык употребляется только в Шри-Ланке и её столице. 75 % населения страны — буддисты. Еще около 15 % составляют индуисты (главным образом тамилы), около 10 % населения — христиане и мусульмане; обе религии отличает смешанный этнический состав.

Северная и Центральная Азия Южная Азия Юго-Восточная Азия Западная и Юго-Западная Азия Восточная Азия Бандар-Сери-Бегаван, Бруней Бангкок, Таиланд Вьентьян, Лаос Джакарта, Индонезия* Дили, Восточный Тимор Куала-Лумпур, Малайзия Манила, Филиппины Нейпьидо, Мьянма Пномпень, Камбоджа Сингапур Уэст-Айленд, Кокосовые (Килинг) острова (Австрал.) Флайинг-Фиш-Коув, Остров Рождества (Австрал.) Ханой, Вьетнам Абу-Даби, Объединённые Арабские Эмираты Амман, Иордания Анкара, Турция* Багдад, Ирак Баку, Азербайджан Бейрут, Ливан Дамаск, Сирия Доха, Катар Ереван, Армения Иерусалим, Израиль (де-факто) † Каир, Египет* Манама, Бахрейн Маскат, Оман Никосия, Кипр Рамалла, Палестина (де-факто) † Сана, Йемен* Северная Никосия, Северный Кипр Степанакерт, Нагорный Карабах Сухум, Абхазия Тбилиси, Грузия Тегеран, Иран Цхинвал, Южная Осетия Эль-Кувейт, Кувейт Эпископи, Акротири и Декелия (Брит.) Эр-Рияд, Саудовская Аравия

Портал:Шри-Ланка/Введение — Википедия

Шри-Ла́нка́ (санскр. श्री लङ्का, «Благословенная земля», до 1972 известная как Цейло́н, официальное название Демократи́ческая Социалисти́ческая Респу́блика Шри-Ла́нка́ (Шри-ланка Праджа-тантрика Самаджа-вади Джана-раджая) — государство в Южной Азии, на одноимённом острове у юго-восточного побережья Индостана.

Официальная столица: Шри-Джаяварденепура-Котте (местопребывание парламента и верховного суда). Фактическая столица: Коломбо (местопребывание правительства, резиденция президента). Остров имеет южный и западный мысы: Дондра и Датч-Бей соответственно.

Остров Шри-Ланка расположен в Южной Азии, немного восточнее южной оконечности Индостана и омывается водами Индийского океана и Бенгальского залива. Отделён от Индостана Манарским заливом и Полкским проливом. Так называемый Адамов мост — отмель в Полкском проливе — когда-то полностью соединял Шри-Ланку с материком, но, по данным летописей, был разрушен землетрясением около 1481 г. Далее…