Испания. Все об Испании!
Добро пожаловать, на наш сайт, посвященный одной из самых красивых и удивительных стран мира — Испании. У нас вы узнаете много интересного об этой замечательной стране. Сможете почитать об отдыхе в Испании и о ее курортах, о провинциях и городах страны, об иммиграции и учебе в Испании, и о многом-многом другом.
Немного о Испании
Среди наиболее красивых стран мира не возможно не заметить Испанию. Нельзя ассоциировать эту страну исключительно с быками, пляжами и фламенко. Испания является разносторонней живописной страной, ее богатейшая история нашла отражение в доисторической летописной наскальной живописи, древних крепостях, мавританских дворцах, готических соборах, римских руинах. Причинами подобного своеобразия в большей степени стало то обстоятельство, что в состав Испании вошли обособленные королевства, привнесшие свои особенности.
Что касается известных испанских пляжей, они расположены в районе южных городков Уэльвы, Малаги, Альмерии, на побережьях Галиции, Страны Басков, Ла Манги, Кантабрии, Астурии. При желании, можно посетить современные курортные города с активной жизнью, такие как Коста дель Соль, Коста Дорада, Альмеримар, Коста Брава, Коста де ла Лус, Коста Бланка.
Отдельного внимания стоит архитектура Испании, так как она отличается большим разнообразием уникальных памятников, разбросанных по многим городам, среди них есть Саламанка, Толедо, Кордова, Гранада. Барселона всемирно известна благодаря музею Пикассо и мастерству Антони Гауди. В Мадриде находятся три самые значимые испанские художественные галереи.
Любителям активного подвижного отдыха можно порекомендовать прогулку по Пиренеям, этот ландшафт идеально подходит для активного треккинга. Сноубордисты и горнолыжники оценят по достоинству условия Сьерра Невады, горной цепи около Гранады, в этом месте находится самый лучший испанский горнолыжный курорт, он открыт с ноября до мая. Неподалеку можно увидеть пещеры, вмещающие в себя отели, рядом расположены живописные природные парки. Примечательно и то, что в Испании и в наше время можно найти деревушки, не отмеченные на местных картах.
Представленная гостеприимная страна способна обеспечить туристам практически любой отдых. Путешествовать по Испании осень легко и удобно: здесь везде есть отели, готовые предоставить своим гостям комфортные номера. Мягкий климат, множество счастливый лиц, уютные песчаные пляжи, незабываемая национальная кухня способны удовлетворить потребности свыше 50 миллионов туристов в год. Несмотря на это, всегда есть возможность такого путешествия, когда на протяжении нескольких дней вокруг будет слышна лишь испанская речь.
spain-spain.ru
Чемпионат Испании по футболу. Испанская футбольная Ла-Лига (La Liga).
Чемпионат Испании 2019/2020
Испания. Примера сезон 2019/2020 — все что вы хотели знать о чемпионате. Футбольные матчи чемпионата Испании — это всегда интересно, а за актуальной информацией заходите на SOCCER.RU
«Соккер.ру» знакомит читателей с новичком сборной Испании и объектом охоты чемпионов Англии.
Футбол Испании – самые актуальные новости и аналитика испанского футбола на Sports.ru
- Главная
- Матчи
- Новости
- Блоги
- Статусы
- Трансферы
- Россия
- Лига чемпионов
- Лига Европы
- Англия
- Испания
- Италия
- Германия
- Франция
- Сборные
- Олимп-ФНЛ
- Евро-2020
- Ливерпуль
- Тоттенхэм
- Челси
- Арсенал
- Зенит
- Барселона
- Реал Мадрид
- Спартак
- Сборная России
- Манчестер Юнайтед
- Салах
- Сон Хын Мин
- Азар
- Месси
- Роналду
- Головин
- Мбаппе
- Суарес
- Дзюба
- Неймар
- Хоккей
- Матчи
- Новости
- Блоги
- Статусы
- КХЛ
- НХЛ
- Кубок Первого канала
- Кубок Шпенглера
- Молодёжный чемпионат мира
- Шведские игры
- Чешские игры
- Юниорский чемпионат мира
- Зимняя классика НХЛ
- ФОНБЕТ Матч звезд КХЛ 2020
- Вашингтон
- СКА
- ЦСКА
- Авангард
- Тампа-Бэй
- Питтсбург
- Спартак
- Динамо Москва
- Рейнджерс
- Нью-Джерси
- Александр Овечкин
- Артемий Панарин
- Никита Кучеров
- Андрей Свечников
- Евгений Малкин
- Евгений Кузнецов
- Сергей Бобровский
- Андрей Василевский
- Никита Гусев
- Илья Михеев
- Баскетбол
- Матчи
- Новости
- Блоги
- Статусы
- НБА
- Turkish Airlines EuroLeague
- Единая лига ВТБ
- НБА плей-офф
- Зарплаты НБА
- Лейкерс
- ЦСКА
- Бостон
- Голден Стэйт
- Милуоки
- Торонто
- Чикаго
- Сан-Антонио
- Оклахома-Сити
- Зенит
- Сборная России
- Сборная США
- Леброн Джеймс
- Стефен Карри
- Кобе Брайант
- Джеймс Харден
- Кайри Ирвинг
- Кевин Дюрэнт
- Кавай Ленард
- Расселл Уэстбрук
- Алексей Швед
- Яннис Адетокумбо
- Авто
- Гонки
- Новости
- Блоги
- Статусы
- Формула 1
- MotoGP
- Формула 2
- Формула E
- Ралли Дакар
- Шелковый путь
- Феррари
- Макларен
- Ред Булл
- Мерседес
- Уильямс
- Хаас
- Торо Россо
- Рейсинг Пойнт
- Рено
- Альфа Ромео
- Льюис Хэмилтон
- Себастьян Феттель
- Роберт Кубица
- Даниил Квят
- Кими Райкконен
- Фернандо Алонсо
- Шарль Леклер
- Валттери Боттас
- Даниэль Риккардо
- Макс Ферстаппен
- Теннис
- Новости
- Блоги
- Статусы
- US Open
- Australian Open
- Ролан Гаррос
- Уимблдон
- Мужчины
- Женщины
- Кубок Дэвиса
- Новак Джокович
- Роджер Федерер
- Рафаэль Надаль
- Наоми Осака
- Симона Халеп
- Мария Шарапова
- Серена Уильямс
- Карен Хачанов
- Даниил Медведев
- Александр Зверев
- Эшли Барти
- Бокс/MMA/UFC
- Новости
- Блоги
- Статусы
- UFC
- MMA
- Бокс
- UFC 246
- UFC 247
- Бой Федора Емельяненко
- Бой Конор Макгрегор — Дональд Серроне
- Бой Хабиб – Тони Фергюсон
- Хабиб Нурмагомедов
- Конор Макгрегор
- Федор Емельяненко
- Александр Усик
- Василий Ломаченко
- Энтони Джошуа
- Деонтей Уайлдер
- Сауль Альварес
- Джон Джонс
- Александр Емельяненко
- Ставки
- Фигурное катание
- Новости
- Блоги
- Статусы
- Гран-при
- Чемпионат Европы
- Чемпионат мира
- Чемпионат России по фигурному катанию
- Сборная России
- Сборная Японии
- Сборная США
- Сборная Канады
- Сборная Франции
- Алина Загитова
- Евгения Медведева
- Александра Трусова
- Анна Щербакова
- Михаил Коляда
- Елизавета Туктамышева
- Этери Тутберидзе
- Татьяна Тарасова
- Биатлон
- Гонки
- Новости
- Блоги
- Статусы
- Кубок мира
- Кубок IBU
- Чемпионат мира-2020
- Ижевская винтовка
- Сборная России
- Сборная России жен
- Сборная Германии
- Сборная Германии жен
- Сборная Норвегии
- Сборная Норвегии жен
- Александр Логинов
- Мартен Фуркад
- Йоханнес Бо
- Доротея Вирер
- Дмитрий Губерниев
- Лиза Виттоцци
- Светлана Миронова
- Екатерина Юрлова
- Дмитрий Малышко
- Стиль
- Лыжи
- Легкая атлетика
- Волейбол
- Регби
- Олимпиада-2020
- Американский футбол
- Бадминтон
- Бейсбол
- Бильярд/снукер
- Борьба
- Бобслей/сани/скелетон
- Велоспорт
- Водные виды
- Гандбол
- Гимнастика
- Гольф
- Гребля
- Единоборства
- Керлинг
- Конный спорт
- Коньки/шорт-трек
- Мини-футбол
- Настольный теннис
- Парусный спорт
- Пляжный футбол
- Покер
- Современное пятиборье
- Стрельба
- Триатлон
- Тяжелая атлетика
- Фехтование
- Хоккей на траве
- Хоккей с мячом
- Шахматы
- Экстремальные виды
- Экзотические виды
- Промокоды
- Финансы
- Прочие
- Главная
- Хоккей
- Баскетбол
- Авто
- Теннис
- Бокс/MMA/UFC
- Ставки
- Фигурное катание
- Биатлон
- Стиль
- Лыжи
- Легкая атлетика
- Волейбол
- Регби
- Олимпиада-2020
- Американский футбол
- Бадминтон
- Бейсбол
- Бильярд/снукер
- Борьба
- Бобслей/сани/скелетон
- Велоспорт
- Водные виды
- Гандбол
- Гимнастика
- Гольф
- Гребля
- Единоборства
- Керлинг
- Конный спорт
- Коньки/шорт-трек
- Мини-футбол
- Настольный теннис
- Парусный спорт
- Пляжный футбол
- Покер
- Современное пятиборье
- Стрельба
- Триатлон
- Тяжелая атлетика
- Фехтование
- Хоккей на траве
- Хоккей с мячом
- Шахматы
- Экстремальные виды
- Экзотические виды
- Промокоды
- Финансы
- Матч-центр
- Футбол
- Хоккей
- Баскетбол
- Авто
- Биатлон
- Новости
- Футбол
- Хоккей
- Баскетбол
- Теннис
- Авто
- Бокс/MMA/UFC
- Биатлон
- Фигурное катание
- Прочие
- Блоги
- Блоги
- Форумы
- Статусы
- Комментарии
- Футбол
- Россия
- Сборные
- Лига чемпионов
- Лига Европы
- Англия
- Испания
- Италия
- Германия
- Франция
- Украина
- Южная Америка
- Голландия
- Португалия
- Африка
- Любительский
- Азия
- Беларусь
- ФНЛ
- Хоккей
- 🏒Чемпионат мира по хоккею 2019
- Россия
- Сборные
- НХЛ
- КХЛ
- Баскетбол
- Turkish Airlines Euroleague
- Россия
- НБА
- Зарплаты НБА
- Еврокубки
- Сборные
- Еврочемпионаты
- Женский баскетбол
- Биатлон
- Чемпионат мира по биатлону
- Кубок мира по биатлону
- Теннис
- ATP
- WTA
- Кубок Дэвиса
- Кубок Федерации
- Ролан Гаррос
- Авто
- Формула-1
- Мото
- Ралли
- ДТМ
- Другие серии
- Бокс/MMA/UFC
- UFC
- Бокс Профи
- ММА
- Прочее
- Фигурное катание
- Чемпионат мира по фигурному катанию
- Прочие
- Американский футбол
- Бадминтон
- Бейсбол
- Бильярд/снукер
- Борьба
- Бобслей/сани/скелетон
- Велоспорт
- Водные виды
- Волейбол
- Гандбол
- Гимнастика
- Гольф
- Гребля
- Единоборства
- Керлинг
- Конный спорт
- Коньки/шорт-трек
- Легкая атлетика
- Лыжи
- Мини-футбол
- Настольный теннис
- Парусный спорт
- Пляжный футбол
- Покер
- Регби
- Современное пятиборье
- Стрельба
- Триатлон
- Тяжелая атлетика
- Фехтование
- Хоккей на траве
- Хоккей с мячом
- Шахматы
- Экстрим
- Экзотические виды
- Подкасты
- Статусы
- Популярные
- Новые
- Рейтинг букмекеров
- Бонусы букмекеров
- Легальные
- Зарубежные
- Киберспортивные
- Мобильные
- Российские
- С кэшбеком
- Fantasy
- Fantasy
- Прогнозы
- Редакционные игры
- Киберспорт
- Прогнозы на спорт
www.sports.ru
| Королевство Испания | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| исп. Reino de España | |||||
| |||||
| Девиз: «Plus ultra» «Дальше предела» | |||||
| Гимн: «Marcha Real (Марш гренадеров)» | |||||
 | |||||
| Основана | 1479 год (под властью Изабеллы Кастильской и Фердинанда Арагонского) 1515 год (единая монархия) | ||||
| Официальный язык | испанский[1] | ||||
| Столица | Мадрид | ||||
| Крупнейшие города | Мадрид, Барселона, Валенсия, Севилья, Сарагоса, Малага | ||||
| Форма правления | конституционная монархия[2] | ||||
| Король | Филипп VI | ||||
| Председатель Правительства | Педро Санчес | ||||
| Территория | |||||
| • Всего | 505 990 км² (51-я в мире) | ||||
| • % водной поверхн. | 1,04 | ||||
| Население | |||||
| • Оценка (2019) | ↗ 46 714 997[3] чел. (30-е) | ||||
| • Плотность | 92 чел./км² (112-я) | ||||
ruwikiorg.ru
Об Испании
Площадь: 504,750 кв. км
Население Испании
Государственный язык Испании: кастильский испанский (еl castellano, «кастельяно»), также в соответствующих регионах распространены баскский, галисийский, каталонский языки.
Форма правления Испании: Конституционная Монархия
Глава государства в Испании: согласно Конституции Испании 1978 г. главой государства в Испании считается Король Испании. Сейчас официальным главой государства в Испании является король Филипп VI.
Испания – одна из самых колоритных и интересных стран Европы, имеющая богатейшую историю и привлекающая каждый год десятки миллионов туристов. Легенда гласит, что ее название произошло от финикийского слова «шпан», или «спан», что в переводе означает «кролик». Дело в том, что когда финикийцы впервые попали на испанский берег, их поразило количество этих зверьков, которыми буквально кишели все кусты.
Есть и менее забавные версии происхождения слова «Испания». В частности, популярностью пользуется такая: греки называли эти земли западными, что на их языке писалось как «Hesperia». А отсюда недалеко и до «Hispania».
Безусловно, каждая подобная версия заслуживает внимания. Но большинство гостей страны не задаются подобными вопросами. Для них важно то, что в этом пиренейском государстве теплый климат, множество достопримечательностей и весьма гостеприимное и доброжелательное население. А значит, каждая поездка сюда может превратиться в настоящий праздник.
Официальное название страны – Королевство Испания. Это государство, занимающее почти весь Пиренейский полуостров, является на сегодняшний день членом Европейского союза. По величине оно занимает четвертое место в Европе. Столица – город Мадрид.
Страна омывается Средиземным морем на востоке и Атлантическим океаном на западе. По суше она граничит с Гибралтаром, Португалией, Андоррой, Францией и Марокко. Климат испанского королевства считается одним из самых теплых в Западной Европе. Население государства составляет около 47 миллионов человек. По имеющимся на сегодня данным, среди жителей страны около 9 % иммигрантов. Официальным языком королевства считается испанский.
Что касается государственного устройства, то формой правления признана конституционная монархия. Король Фелипе IV является главой государства. В отличие от монархов ряда других европейских стран, испанский король принимает весьма активное участие в жизни королевства.
Территория страны делится на 17 автономий, у каждой из которых есть свое правительство и парламент.
Статистика свидетельствует, что 95 % жителей королевства – католики. Несколько лет назад здесь были узаконены однополые браки.
Самыми крупными городами Испании являются ее столица Мадрид, Валенсия, Барселона, Севилья, Малага.
Так как страна является членом ЕС, роль ее официальной денежной единицы с 2002 года выполняет евро, сменивший испанскую песету.
Количество солнечных дней в году в королевстве составляет обычно не менее 280. Многие регионы страны можно назвать весьма засушливыми. Неудивительно, что единственная в Европе пустыня находится именно здесь: это пустыня Табернас, которая расположена на территории Андалусии.
Береговая линия Испании протянулась почти на 5 тысяч километров, а количество пляжей в стране составляет около двух сотен. Можно не сомневаться: всем тем десяткам миллионов туристов, которые приезжают в королевство каждый год, обязательно найдется местечко под жарким испанским солнцем.
Испания: все самое интересное
Безусловно, сухие статистические данные не могут дать никакого представления о том, какой на самом деле является Испания. Яркая и праздничная, удивительная и непредсказуемая, оригинальная и своенравная, эта страна не похожа ни на одну другую.
Не случайно очень многие из тех, кто побывал здесь один раз, приезжают сюда снова и снова. Во-первых, за одну поездку нельзя увидеть и десятой части того, чем может похвастаться любой испанский город. А во-вторых, большинство гостей королевства просто влюбляются в его природу, кухню, достопримечательности и людей. Побывав здесь однажды, обязательно хочется непременно вернуться и провести еще несколько дней на благословенной испанской земле.
Каждому туристу страна открывается с неожиданной стороны. И каждому ее гостю обязательно найдется занятие по душе. Хочешь на пляж – пожалуйста: на побережье Средиземного моря есть десятки и сотни пляжей, и значительная часть из них увенчана голубым флагом европейского качества. Хочешь сделать покупки – к твоим услугам многочисленные торговые центры, целые торговые улицы, бутики и сувенирные лавки, которыми изобилует любой испанский курорт. Хочешь получить удовольствие от культурного досуга – прямая дорога в музеи, театры, да и просто на городские улочки, многие из которых являются настоящими архитектурными памятниками прошлых эпох. А патио, то есть внутренние дворики Кордовы даже были признаны объектом культурного наследия ЮНЕСКО!
Отдельного разговора заслуживают сами испанцы. Мало где люди умеют так радоваться жизни и превращать в праздник обычные будние дни. Может, поэтому испанцам далеко до славы самых трудолюбивых народов мира – да они к ней и не стремятся.
Пожалуй, если бы жители Испании знали нашу популярную пословицу, они бы обязательно переиначили ее на свой лад: «Никогда не делай сегодня того, что можно оставить на завтра». Правда, испанское «mañana» (завтра) нередко превращается в несколько дней и даже в несколько недель. Но это никого не смущает, ведь в условиях жаркого местного климата никто не хочет никуда торопиться.
Подобная неспешность поначалу вызывает удивление у гостей страны. Но пожив здесь подольше, в таком образе жизни можно найти несомненную прелесть. Действительно, испанцы, как правило, мало о чем тревожатся, несмотря на свой несомненный южный темперамент. Они счастливы каждому прожитому дню и благодарны жизни за любой подарок, пусть даже это такая мелочь, как хороший обед или приятный разговор с друзьями.
Возможно, именно испанская безмятежность является одной из причин того, что королевство уже много лет занимает одно из первых мест по такому показателю, как продолжительность жизни населения. В среднем женщины живут здесь до 85 лет, а мужчины – до 82,4 лет. Это несравнимо с российскими показателями – 75 лет для женщин и 63 года для мужчин. Стоит ли удивляться, что небольшие тихие испанские курортные городки уже давно облюбовали европейские старички и старушки, покупающие здесь жилье и остающиеся доживать свои дни под теплым солнышком королевства.
Испанцы в свое время завоевали огромные территории – но вместе с тем эта страна не принимала официального участия ни в одной из крупных современных войн. Зато ее гражданская война унесла жизни более полумиллиона человек.
Некоторые испанские законы могут показаться удивительными. К примеру, здесь разрешено выращивать коноплю, если делается это для личного употребления. В стране узаконены однополые браки.
Королевство является единственной в Европе страной, где «в лесах много диких обезьян»: только здесь в естественных условиях живут макаки. Ни в одном другом европейском государстве приматам выжить не удалось.
Говоря об Испании, конечно, нельзя не упомянуть о корриде и забегах с быками. Считается, что возраст корриды насчитывает около тысячи лет. Правда, бои быков проводятся сегодня далеко не во всех испанских городах. Тем не менее это действо неизменно привлекает внимание и жителей страны, и ее гостей, так как является уникальным по своей зрелищности и накалу страстей. Стоит упомянуть еще и о забегах быков, которые традиционно проводятся в июле в день Святого Фермина. Считается, что их каждый год посещает не менее миллиона человек.
Конечно же, отдельного упоминания заслуживает и искусство фламенко, основу которому положили, как считают ученые, цыгане. Кстати, на территории страны и сегодня проживает около полумиллиона представителей этого кочевого племени. Многие из тех, кто приезжает в королевство, считают своим долгом обязательно посетить одно из представлений фламенко, где многолетний опыт исполнителей выливается в искрометных импровизациях, танце, который рождается прямо на глазах зрителей и никого не может оставить равнодушным.
А испанская кухня? Название каждого блюда звучит здесь как песня, а вкус приготовленных по местным рецептам даже самых простых продуктов может оказаться поистине незабываемым! Неудивительно, что именно эта страна является несомненным лидером в Европе по количеству заведений общественного питания. Если верить статистике, их здесь насчитывается более 350 тысяч, и каждое из них радует посетителей собственными фирменными блюдами, большинство из которых будут национальными.
Считается, что испанцы – большие гурманы и всегда не прочь хорошо поесть. Они умеют и любят готовить, так что немало испанских ресторанов и поваров удостоились престижных звезд гастрономического качества Мишлен. Во всем мире популярны такие испанские блюда, как паэлья, хамон, гаспачо, тапас.
Испания известна не только как страна фламенко и корриды, но еще и как страна апельсинов. Яркие оранжевые плоды выращиваются во многих регионах страны, но больше всего апельсиновых рощ в Валенсии. Страна является одним из европейских лидеров по выращиванию и экспорту апельсинов. Плоды апельсинового дерева являются для испанцев символом счастья и любви. Недаром с древних времен здесь существует обычай украшать цветами апельсина прическу невесты.
Между Испанией и Россией давно существуют устойчивые связи. Испанцы не забыли той помощи, которую наша страна оказала королевству и его жителям в годы гражданской войны. Отношение к российским туристам здесь традиционно доброжелательное. А учитывая, насколько доступными по цене в последние годы стали поездки на испанские курорты, не приходится удивляться, что сюда каждый год отправляются отдохнуть сотни тысяч наших соотечественников. Очень многие из них возвращаются в эту пиренейскую страну снова и снова, находится и немало тех, кто решает приобрести здесь дом или квартиру и проводить больше времени около теплого испанского моря. Стоит отметить, что недвижимость королевства сегодня весьма доступна по цене, и уже тысячи россиян обзавелись вторым домом в одном из испанских городов.
Вы еще не были в Испании? Тогда вам можно позавидовать, ведь вам еще только предстоит поездка в эту удивительную страну, в которой каждого непременно ожидает множество интересных открытий!
www.abcspain.ru
Испания – Уикипедия
Кралство Испания (на испански: Reino de España[2], или Испания (España[3])) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.
С площ от 504 645 km², Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват.[3] Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. [4] Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.
Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.
Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 13-та в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението е над средното за ЕС, преди Италия.[5] Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.[6]
Името Испания произлиза от латинското Hispania, с което римляните назовавали не само земите на древна Иберия, но и целия Пиренейски полуостров. Днес освен Испания на полуострова има още две политически формирования – Португалия и Андора.
За първи път Hispania се среща в латински източник около 200 г. пр.н.е. в текста на песента Квинта Ения. Самото име се налага през 1 век в процеса на римското завоюване на Испания и посредством съчиненията на Помпей Трог. Завладяването от страна на Рим продължава близо два века, но преди това голяма част от полуострова е картагенска колония с център Нови Картаген, като именно оттук Ханибал повежда битката на живот и смърт с Древен Рим по време на Втората пуническа война.
На финикийски, съответно пунически език, етимологията на името се свързва с нещо скрито или тайно – на иврит: אי-שפניא (i-shfania), което буквално и семантично значи „Остров на заека“ или „Скрития остров“.[7]
Има и друга версия за произхода на името – от баската дума за „граница“ или „край“, т.е. западен край на света.
С площ от 504 645 km2, Испания е 51-та по големина държава в света и втора в Европейския съюз след Франция. Разположена върху по-голямата част от Пиренейския полуостров, на запад Испания граничи с Португалия, на юг с Мароко чрез градовете Сеута и Мелиля. На североизток граничи по Пиренеите с Франция и малкото княжество Андора. Освен това, Испания включва Балеарските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан, както и множество ненаселени островчета в Средиземно море, включително Чафаринските острови, остров Перехил, „скалите“ (peñones) Велес и Алхусемас срещу Мароканското крайбрежие; малкият остров Алборан и Питиуските острови. На севроизток, в Пиренеите, е разположен малкият анклав Ливия, обграден от френска територия.
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешността на Испания се доминира от голямото плато Месета, което заема близо 60% от цялата територия на страната. От север на Месетата се издигат Кантабрийските планини, на изток са разположени Пиренеите, Иберийските планини, Каталонските планини, на юг – Андалуските планини и Сиера Невада с най-високия връх в континентална Испания, Муласен – 3478 m. Месетата е разделена на две почти равни части от средновисоката Кастилска планина, които се простират от запад при португалската граница до Иберийските планини на изток. На юг от централното плато се намира депресията на река Гуадалкивир, а на североизток – на Ебро. На Канарските острови има редица вулкани, някои от които са действащи, включително и най-високият връх в Испания, Тейде с 3718 m.
Води[редактиране | редактиране на кода]
Петте най-дълги реки в Испания са Тахо, Дуеро, Гуадиана, Гуадалкивир и Ебро, като всички те без Ебро текат от изток на запад и се вливат в Атлантическия океан. Останалите реки са по-къси и със сезонно пълноводие. По-значителни сред тях са Сегура и Хукар. В испанските Пиренеи има близо 1000 ледникови езера, а по средиземноморското крайбрежие има голям брой лагуни и лимани, като най-обширната от тях е Мар Менор (Mar Menor, Малко море) близо до град Картахена. Из цялата страна са създадени хиляди язовири като част от широкомащабна правителствена програма.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Територията на Испания попада в рамките на три климатични пояса – умерен, субтропичен и тропичен. Климатът в Северна Испания е умерен морски, с изразено влияние на Атлантическия океан, което отслабва от запад на изток. Характерно за този климат е влажното време през цялата година. В останалата част от континентална Испания и Балеарските острови климатът е субтропичен – континентален в централните региони с горещо лято, студена зима и големи температурни амплитуди и средиземноморски на юг, отличаващ се със сухо и горещо лято и влажна, мека зима. По високите части на Пиренеите и другите планини климатът е планински. На Канарските острови климатът е тропичен, сух на изток и с по-голяма влажност на запад.
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Животинския и растителния свят са най-разнообразните в Европа. Основните фактори за това са разнообразните релеф и климатични условия, както и наличието на островни групи и анклави на североафриканското крайбрежие.[8] Флората на Испания включва повече от 8000 вида висши растения, много от които са ендемити. С особено голям ендемизъм се отличават Канарските острови (500 вида за островите и още 500 за района на Макаронезия[9]) и някои региони в южна Испания. Близо до град Елче се намира единствена в Европа естествена палмова гора. Фауната включва средноевропейски видове, като мечка, вълк, лисица, благороден елен, както и множество южни или ендемични видове, като испански рис, генета, мангуста, десман и други. Там се срещат почти всички европейски грабливи птици.
Праистория[редактиране | редактиране на кода]
Според археологическите проучвания, проведени в Атапуерка, Северна Испания, територията на страната е населявана от хуманоиди от повече от 1 милион години.[10] Първите съвременни хора, кроманьонците, започнали да пристигат от север през Пиренеите преди около 35 000 години. За тяхната култура говорят множество пещерни рисунки в Северна Испания по склоновете на Кантабрийските планини, като по-известни са тези в Алтамира, Ел Кастило, Пиндал и други. През неолита и бронзовата ера са съществували добре организирани селища в югоизточните части на страната, включително най-голямото селище в Европа от този период, Лос Миралес близо до Алмерия.
Първите народи, които обитавали полуострова са иберийците и келтите, като първите населявали югоизточните райони покрай Средиземно море, а вторите – атлантическия бряг на север и северозапад. В централните части, където е имало интензивни контакти между тях, се образува специфична група, наречена келтибери. Освен това, баски племена населявали западните Пиренеи. Между 500 и 300 г. пр.н.е., финикийците и древните гърци основават техни колонии по средиземноморското крайбрежие на полуострова. По-късно картагенците завладяват цяла южна Испания. Техни основни крепости там са Гадер (Кадис) и Нови Картаген (Картахена). По време на Пуническите войни (264 пр.н.е – 146 пр.н.е.) Картаген е победен от римляните, които ги изместват.
Римска Испания[редактиране | редактиране на кода]
От 19 г. пр.н.е. Иберийският полуостров става неразделна част от Римската империя под името Хиспания. Първоначално провинциите са две: Близка Испания и Далечна Испания, но при Октавиан Август вече са три: Бетика, Лузитания и Тараконска Испания. Римляните установяват контрол над почти цялата част от страната за повече от 500 години, като въвеждат техните език, закони, пътища.[11] Постепенно местното население се романизира и местните водачи стават част от римската аристокрация.
Римляните разширяват и благоустрояват съществуващи градове, като Тарагона (Tarraco) и основават нови включително Сарагоса (Caesaraugusta), Мерида (Augusta Emerita), Валенсия (Valentia), Леон (Legio Septima), Бадахос (Pax Augusta) и други. Икономиката са разраства, като Иберия е сред най-важните доставчици на суровини и селскостопански продукти в империята. Страната е житницата на Римската империя, заедно с Египет и изнася злато, мед, вълна, зехтин, вино. Императорите Траян, Теодосий I и философът Сенека са родени в Иберия. Християнството е въведено в страната през 1 век.
По време на упадъка на Римската империя през 5 век в страната нахлуват германски племена. Вестготи, свеви, вандали и алани пристигат в Испания, като пресичат Пиренеите. Романизираните вестготи се заселват там през 415. Те приемат християнството и създават Вестготското кралство, което обхваща по-голямата част от полуострова, след като завладява земи от свевите на северозапад и византийските територии на югозапад.
Мюсюлманска Испания[редактиране | редактиране на кода]
Между 711 – 718 г. почти целият Иберийски полуостров е превзет от бербери-мюсюлмани, известни също като маври. Раздираното от вътрешни противоречия Вестготско кралство става лесна жертва за ислямските нашественици. Само някои отделни планински области в северната част на полуострова, като Астурия, Навара и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост.
В исляма християните и юдеите са признати като „народи на Книгата“ и могат да практикуват религията си при определени дискриминационни условия.[12][13][14] Въпреки това има няколко вълни на масова ислямизация, особено през Х-ХI век.
Самото ислямско общество имало вътрешни търкания. Имало сблъсък на интереси между берберите от Северна Африка, които съставлявали по-голямата част от войската и управляващите араби от Близкия изток. През Х век емирът на Кордоба, който е потомък на династията на Омаядите се провъзгласява за халиф. С течение на времето, големи колонии от маври се установяват най-вече в плодородната долина на Гуадалкивир, крайбрежието на Валенсия и планинските райони около Гранада.
През Х век Кордоба, столицата на халифата, става най-големият и богат град в средновековна Европа. Процъфтяват търговията по Средиземно море и културата. Мюсюлманите допринасят с интелектуалните традиции на Близкия изток, а ислямски и еврейски философи от Ал-Андалус възраждат класическата древногръцка школа в Западна Европа. Културата на романизираното местно население се съчетава по уникален начин с тази на мюсюлманите и евреите, което спомага за разцвет на архитектурата и литературата. Нашествениците въвеждат нови селскостопански култури и построяват обширна мрежа от поливни канали, което довежда до силно увеличаване на селскостопанското производство. Ал Андалус – така арабите наричат целия Пиренейски полуостров. Днес само най-южната част на полуострова – Андалусия – е запазила това име.
Към ХI век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, наречени тайфас (на испански taifas), което позволява на малките християнски кралства на север да разширят териториите си и да консолидират своите позиции. Пристигането на нови ислямски вълни от Северна Африка, като Алморавидите и Алмохадите временно спира християнското настъпление и въвежда по-консервативна и по-малко търпима форма на исляма. Въпреки че постигат някои успехи, те се оказват неспособни да се справят с нарастващата военна мощ на християнските кралства.
Реконкиста[редактиране | редактиране на кода]
Терминът „реконкиста“ (reconquista, отвоюване) обозначава седемвековния период между началото на 8 век и края на 15 в., през който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, поробени от Арабския халифат.
Смята се, че Реконкистата започва с успешната битка при Ковадонга през 722, когато кралят на Астурия Рамиро побеждава мюсюлманите. През 732 ислямските армии са разбити от краля на франките Карл Мартел в битка при Поатие, което ги принуждава да се изтеглят на юг и да осигурят стабилна граница по реките Ебро и Дуеро. През 739 г. те са прогонени от Галисия, която впоследствие се превръща в третия по важност поклоннически център в християнския свят с катедралата в Сантяго де Компостела. Няколко години по-късно франките успяват да завладеят най-североизточните части на Испания, като създават Испанската марка, която включва части от Навара, Арагон и Каталония.[15] По-късно от тези територии се обособили няколко държави.
Първото испанско кралство е Астурия, обособило се след битката при Ковадонга. През 910 столицата на кралството е преместена от Овиедо в Леон и то става известно като Кралство Леон. През 11 век Кралство Кастилия, дотогава погранично графство се откъсва от Леон, а от 13 век двете държави се обединяват. Малко по на изток през 824 се създава кралство Навара, а в североизточните райони се образува Кралство Арагон след обединението между едноименното кралство и графство Барселона. През 1139 от Леон се откъсва Португалия. В началото на 11 век, кралят на Навара Санчо Гарсия успява да завладее Кастилия, няколко графства в Пиренеите и да направи краля на Леон свой васал, но след смъртта му през 1035, страната е разделена между синовете му.
Разпадането на Ал-Андалус улеснило разширяването на християнските кралства. През 1085 кралят на Кастилия Алфонсо Мъдрия завладява Толедо, с което цялата северна част на полуострова е освободена. През 12 век Алморавидите успяват да нанесат няколко поражения на испанците, но не успяват да спрат тяхното настъпление. През 1212 в решителната битка при Лас Навас де Толоса обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара разбиват Алмохадите. Няколко десетилетия по-късно са отвоювани големите градове по долината на Гуадалкивир. През 1236 пада Кордоба, а през 1248 е завладяна и Севиля. Мюсюлманите успяват да задържат само емирство Гранада, което просъществува още над 200 години като васално княжество на Кастилия.[16] Нови нашествия от Северна Африка през 13 век не успяват да възстановят мюсюлманското владичество. По същото време, Арагон успява да се разшири в западното Средиземноморие – завладени са Балеарските острови и Сицилия.[17]
През 1469 короните на Кастилия и Арагон са обединени с женитбата на Фернандо II, престолонаследник на Арагон и Исабела, принцеса на Кастилия, с което се поставя началото на обединена Испания. През 1478 е завършено завладяването на Канарските острови, а през 1492 е превзета и Гранада, последната мюсюлманска крепост на полуострова, което приключва 781-годишното ислямско присъствие в Испания.[18] През същата 1492 година испанската експедиция, водена от Христофор Колумб и спонсорирана от кралица Исабела, открива Новия свят.
Фернандо и Исабела били представители на Ренесанса, от така наречените „нови монарси“. Те централизирали държавната власт в ръцете на владетеля за сметка на аристокрацията. С техните широкомащабни политически, юридически, религиозни и военни реформи, Испания се превръща в първата световна сила.
Испания като световна сила[редактиране | редактиране на кода]
Обединението на Кастилия и Арагон и последвалото присъединяване на Навара през 1512 поставят основите на съвременна Испания и Испанската империя. През 16 и 17 век Испания е най-мощната страна в Европа и света. Страната достига върха на своята сила при кралете Карлос I (1516 – 1556) и Фелипе II (1556 – 1598). През 1571 флотите на Испания и Венеция унищожават османския флот в битката при Лепанто, а през 1586 при Азорските острови е разбита обединената флота на Франция, Англия и Португалия. В няколко последователни войни през 16 век Франция е разгромена, а през 1580 е завладяна и Португалия. През 1588 Испанската Армада отплава към Англия, но е силно повредена от буря, а след няколко малки сражения с англичаните, в които не губи нито един кораб, се оттегля на север, където много кораби потъват при друга буря. Англичаните предприемат няколко атаки към испанските владения, които са разбити. Войната с Англия продължава до 1605 и приключва с изгоден за Испания договор.
В началото на 16 век испанските конкистадори завладяват огромни територии в Америка. През 1521 Ернандо Кортес унищожава империята на ацтеките, а през 1533 друг испанец, Франсиско Писаро завладява империята на инките. През 1519 – 1522, експедицията водена от Фернандо Магелан прави първото околосветско пътешествие, с което кръглата форма на Земята е окончателно доказана. Испанските колонии се простират в Централна и Южна Америка, Мексико, южните и западните части от САЩ, Филипините, Гуам, а от 1580 и португалските колонии в Бразилия, африканското крайбрежие, части от Индия, Макао и други. Испания става известна като империята, където слънцето никога не залязва. Освен ценни метали, скъпоценности и нови култури, испанските изследователи донасят в Европа знания, които променят представите за света.[19]
По това време испанската култура е в период на разцвет, познат като Златния век (Siglo de oro). В Испания творят художници, писатели, архитекти; появява се интелектуално течение, познато като Школата от Саламанка.
Към средата на 16 век започва да се чувства криза, която постепенно обхваща цялата империя. Испанските Хабсбурги замесват страната в многобройни религиозни и политически конфликти, които постепенно изтощават ресусрсите на Испания. През Тридесетгодишната война (1618 – 1648), Испания застава на страната на Католическата лига и въпреки че успява да затвърди и разшири католицизма в Германия, страната претърпята първото си голямо поражение от векове – през 1643 испанската армия е победена от французите в битката при Рокроа. През 1640 година избухват въстания в Португалия и Каталония, като първата успява да се откъсне от властта на испанския крал. Войната с Франция продължава до 1656 и приключва с Пиренейския мир. До края на века, страната е често във война с французи, англичани, холандци, португалци и османци и въпреки няколко малки териториални загуби, успява да съхрани империята си почти непокътната.
През 1700 умира последният испански Хабсбург, Карлос II и спорът за испанския трон прераства във Войната за испанското наследство (1701 – 1714). Войната струва на страната всичките ѝ европейски владения извън Пиренейския полуостров и нанася сериозен удар върху позициите ѝ като европейска сила. По време на войната на трона стъпва нова династия, Бурбоните. През XVIII век страната постепенно се възстановява и империята просперира. Новата Бурбонска монархия модернизира администрацията и икономиката по френски модел. Започват да проникват идеи от Просвещението, а към края на века търговията отбелязва силен подем. Страната се възстановява и във военно отношение – още при Фелипе V (1700 – 1741), Испания си възвръща Сицилия и Южна Италия, а по-късно сериозно допринася за победата на американските заселници над Англия в Американската война за независимост, което подобрява международното ѝ положение.
Деветнадесети век[редактиране | редактиране на кода]
Неуспешната обсада на Сарагоса от французите през 1808 г. На следващата година обаче градът е превзет, като загива почти целият гарнизон от 22 000 души, както и 32 000 жители. Сарагоса става символ на героизма в борбата на испанците срещу французите.Краят на 18 век преминава под знака на Френската революция. След като крал Луи XVI Бурбон е свален и екзекутиран в началото на 1793 г., Испания става участник в Революционните войни, в които европейските монархии се противопоставят на революционна Франция. Войната поляризира испанското общество, тъй като елитът симпатизира на революцията, но народът мрази и презира франкофоните. Военните действия протичат основно в Пиренеите в северната част на Испания и в Каталония. Испанските армии са победени на бойното поле и през 1795 г. страната е принудена да сключи мир с Франция, а на следващата година обявява война на Англия и Португалия. Окаяното икономическо положение и други фактори водят до абдикацията на Карлос IV в полза на сина му Фернандо, но след нашествието на Наполеон трона заема братът на Наполеон Жозеф Бонапарт.
Новият чуждестранен монарх е посрещнат с възмущение. На 2 май 1808 г. в Мадрид избухва народно въстание срещу френските окупатори, което прераства във война за независимост (Полуостровната война). Във всички провинции се създават регионални армии от доброволци и бивши офицери и войници от армията. Те успяват да нанесат няколко поражения на французите, но след личната намеса на Наполеон са победени поради липсата на координация и снаряжение. На Наполеон се противопоставя английски експедиционен корпус под ръководството на херцог Уелингтън, който с помощта на испанците окончателно изтласква французите от полуострова през 1814 г. През 1812 г. на събранието на Кортесите (Парламента) в Кадис е приета една от първите в света либерални конституции.
Френското нашествие съсипва икономиката и разделя испанското общество, което довежда до политическа нестабилност, продължила повече от век. Националноосвободителните движения в Латинска Америка се възползват от затрудненията на метрополията и след 25-годишна война почти всички американски колонии на Испания извоюват независимостта си, с изключение на Куба и Пуерто Рико. През 19 век се водят няколко последователни граждански войни, които влошават още повече ситуацията в метрополията. През 1898 г. след испано-американската война със САЩ Испания губи и Куба, Пуерто Рико, Филипините и Гуам.
Съвременна история[редактиране | редактиране на кода]
Двадесети век не носи мир на Испания – страната участва в колонизацията на Африка и завладява Испанско Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. Тежките загуби във войната в Риф срещу берберите подкопават монархията. Установен е авторитарен режим под ръководството на генерал Примо де Ривера (1923 – 1931), който завършва със създаването на Втората испанска република. Новото правителство предлага автономия на Галиция, Баския и Каталония и избирателни права на жените.
След кървавата Гражданска война в Испания (1936 – 1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява диктатура до смъртта си през 1975. През Втората световна война, въпреки симпатиите към страните от Оста, Испания на Франко остава номинално неутрална. Единствената легална партия до края на управлението на Франко остава Испанската фаланга, основана през 1937 г.
Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини. Страната е приета за член на ООН през 1955, когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като „Испанското чудо“. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц Хуан Карлос I става крал.
През октомври 1977 г. в замъка Монклоа се сключва споразумението Монклоа: споразумение между политици, партии и търговски съюзи как да се планира и провежда икономиката по време на прехода от диктатура към демокрация. Споразумението се разглежда като първото демократично в Испания. В резултат на това споразумение, новата испанска конституция е одобрена от референдум на 6 декември 1978 и Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката.
От близо 50 години правителството на Испания се бори с баската терористична организация ЕТА, която иска да откъсне Баския от кралството.
Хуан Карлос I абдикира в полза на сина си Фелипе VI в полунощ на 19 юни 2014 г. Същевременно много испанци искат провеждането на референдум относно това дали страната да продължи да е монархия[20].
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Според настоящата конституция, приета на референдум през 1978 г., Испания е парламентарна монархия, начело с наследствен монарх, Филип VI, и двукамарен парламент (Cortes Generales). Законодателна власт се осъществява от Генерални кортеси (парламент), състоящ се от две камари – Сенат (Горна камара – 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избирани за 4 години. Изпълнителна власт се осъществява от правителство начело с министър-председател, който на испански се нарича председател на правителството. Освен това страната е разделена на 17 автономни региона и два автономни града с различна степен на самостоятелност, които имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
bg.wikipedia.org